Bulgarian (Български)English (United Kingdom)Română (România)

С подкрепата на програма „Европа за гражданите” на Европейската комисия и програма „Изток-Изток: Партньорство отвъд границите” на Институт „Отворено общество” – София

Europe for Citizens Programme

Институт Отворено общество

 

Спогодба Клодиус-Попов за присъединяването към България на териториите на Вардарска Македония и Беломорска Тракия

Изключително важно е да се отбележи факта, че през април 1941 г. е подписана спогодбата Клодиус-Попов.За разлика от официалното връщане към България на Южна Добруджа с подписването на Крайовския договор през септ. 1940 г., присъединяването към България на териториите на Вардарска Македония и Беломорска Тракия през април-май 1941 г. не е санкционирано от никакъв официален документ. От текста на тази спогодба се вижда, че българското правителство поема само задълженията, които гарантират правата на германците в окупираните Македония, Тракия и Моравско. За клаузи за отстъпването на тези области на България, условия при които ще става окупирането, правата на България на тези области и пр. нищо не е казано, освен че те ще бъдат оформени след края на войната, а до тогава българското правителство поема само администрирането на така наречените Нови земи. Самата депортация на евреите от тези области е въз основа на Споразумение, подписано от Александър Белев от българска страна и Теодор Данекер от германска за депортиране “най първо на 20 000 евреи”. Броят на депортираните от Македония евреи е 7 122 души, а общият брой на всички депортирани от т.нар Нови земи е 11 342 души. Останалите приблизително 8 000 души, предвидени по споразумението е трябвало да бъдат събрани от България или т. нар стари предели на България

Апр. 1941 г.  ЦДА